Дивеч

Мечка

Разпространение

Мечките обитават равнинните и планински гори (до 4000 m надморска височина) от тропическите райони до северните полярни морета. В нашата страна видът обитава планините: Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Стара Планина, като по данни на ловната таксация популацията на мечката у нас наброява около 900 бр.

Общи сведения

Мечките са от групата на едрите бозайници, представители на семейство Мечкови (Ursidae). Всички те имат късо, масивно тяло, сравнително голяма глава, малки очи и уши, къса опашка и петпръстни, стъпалоходещи крака, с дълги изкривени, неприбиращи се нокти. Козината им е гъста, груба, рошава, на цвят от светлокафява до черна или бяла. Имат силно развито обоняние и слух.

Начин на живот и хранене

При нашите климатични условия мечките са предимно растителноядни, но нерядко и всеядни и месоядни и тогава се наричат стръвници. Поведението на мечките зависи от сезона, района, в който се срещат, от възрастта и пр. Отличават се с поразителна съобразителност, завидна приспособимост, подражателни рефлекси (поддават се лесно на дресировка), но проявяват и голяма раздразнителност, любопитство (особено у малките) и умение да плуват. При среща с враговете си могат да използват своите нокти и да нанасят унищожителни удари с лапите си, но характерна форма на нападението е захапването.

Размножаване

Мечките се размножават веднъж на 2-3 години. Брачните двойки се събират през май-юни. Бременността продължава 7 месеца и малките се раждат (2-4 мечета) през зимата. За тях се грижи изключително майката.

Стопанско значение

Мечката спада към вредния дивеч. Поради това, че у нас все още е в ограничено количество, ловуването й е на квотен принцип, като се разрешава отстрелът на мечките „стръвници”, при доказана вреда за горските екосистеми и селското стопанство в района. Предлагат се трофейни екземпляри от 350 до 550 т. по CIC. Като трофей се обработват кожите, главите, лапите и черепът на мечката. Ловът на мечки е вълнуващ, но изключително опасен.

Месото на мечката и особено лапите се считат за деликатес, но често пъти то е заразено с трахенелоза и крие риск от заболяване на консумиралите го.

Едър дивеч

Сърна Дива свиня Благороден елен Глухар Муфлон


Дива коза Елен лопатар

Дребен дивеч

Сив заек Нутрия Катерица

Хищници дивеч

Лисица Сив вълк Язовец Черен пор Бялка Дива котка Енотовидно куче Мечка

Пернат дивеч

Токачка Пъдпъдък Планински кеклик Колхидски фазан Фиш, клопач, качулата потапница Зеленоглава патица Гургулицата Гривякът Гривяк, гургулица и гугутка Гъска Яребица