Ловни кучета

Шпаньоли Шпицове и примитиви



Птичари

Това са ловните кучета, работещи със стойка. Основните ловни качества на тези кучета са силно развитото обоняние и стойката - спиране и замиране пред дивеча в напрегната поза. Обикновено птичарите се разделят на две големи подгрупи: английски и континентални птичари. Към английските спадат пойнтерът и сетерите. По-важните континентални птичари са германският брак, германският дратхаар, дългокосменият германски птичар, грифонът, френските, италианските, холандските, португалските, испанските и белгийските птичари и унгарската визла.

Английски пойнтер Английски сетер Ирландски сетер





Гончета

Гончетата са голяма група ловни кучета, които се използват за лов на всякакъв вид космат дивеч по следа. Те работят като откриват следата, оставена от дивеча и го преследват докато го открият. Когато открият дивеча, различните гончета се държат по-различен начин, което се обуславя от вродените способности на гончето, а така също и от желанието на обучаващия ги ловец. Някой гончета облайват дивеча от разстояние, други направо го нападат с цел да го задържат или прогонят от леговището му. Вторият метод е добър при поне 2 гончета, но е доста по-опасен за здравето на кучето. Някой гончета работят на къса, други на дълга гонка и т.н. Гончетата са много издръжливи кучета и могат да следват следата десетки километри. Най-разпространените гончета в България са българското (лудогорско) гонче, баракът, сръбското и сръбското трицветно гонче, както и някой породи руски гончета.

Българско гонче Далматинец (Далматинско гонче) Български барак





Кучета за подземен лов

Към тази група ловни кучета спадат над 20 породи, които са най-различни по телесни форми и цвят на косъма. Почти всички са английски породи. С изключение на дакела, те носят общото име териери. Използват се за ловуване на лисици и язовци.

Ягтериер



Кръвоследници

В ловната практика много често се налага да се намери ранен или убит едър дивеч по неговите кървави следи. За целта са създадени специални породи кучета, наречени кръвоследници. При тях в продължение на много поколения вроденото качество да се проследява дивеча по кървавата му диря е било все повече и повече развивано, докато се е стигнало до съвършенство.

Ирландски вълкодав